Господин Главчев, заповядайте, за да изнесете информация по поставените въпроси.

СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, господа заместник-председатели, уважаеми колеги! Нищо секретно няма да Ви кажа, а това, което е секретно, подлежи на разсекретяване по определен начин. Секретното в цялостната позиция са единствено договорите с други страни – членки на НАТО, които няма как да бъдат разсекретени, и който ги разсекрети, ще си понесе съответните последствия, а аз не искам да ги понасям.

Иначе по темата. Няма нищо неестествено и странно в позицията, която сме приели. Тя е приета по начин, по който е приемана през всичките години. И да успокоя най-вече българските граждани – въобще не може и да става дума, че ще бъдат изпращани български войски в Украйна. Нито е обсъждана такава тема, нито предстои да бъде обсъждана.

Освен всичко друго си струва да припомня на колегите народни представители, които не са членове на Парламентарната асамблея на НАТО, че генералният секретар Йенс Столтенберг каза, че НАТО е отбранителен съюз и се търси начинът, и е намерен, как да се помага на Украйна, без да бъде въвлечен целият Алианс във войната между Русия и Украйна. Така че по-голяма сигурност от това аз не виждам кой може да внесе.

Няма и разнобой в позицията. Винаги досега Министерството на отбраната и Министерството на външните работи са подготвяли позицията. Винаги досега частта, която касае договорите ни с другите държави – членки на НАТО, е била с гриф за служебно ползване. Мотивите ми да попитам Народното събрание, са единствено че ние сме служебно правителство, и смятам, че позицията ни за НАТО би трябвало да бъде разгледана и от народните представители. Но след като видях, че това предизвика поредното разделение сред народните представители, а не беше това целта – целта е да има някакъв повод за обединение, а то се получи обратното, и след като видях, че няма единна позиция, направих според мен най-естественото – да поканя държавния глава и върховен главнокомандващ, знаем, и натовски генерал, да бъде ръководител на делегацията. А защо той отказа, вече е негово лично мнение и може да попитате него.

Така или иначе вече имаме състав на делегацията, тя ще пътува в понеделник и ще се върне в петък. Още един път повтарям – в позицията няма нищо притеснително. Отчетени са и са защитени напълно националните интереси на България. Няма и мисъл дори за участие на български войски в Украйна. Отчетени са, естествено, и съюзническите интереси.

Отново ще повторя какво каза генералният секретар Столтенберг на въпросната парламентарна асамблея – че България е надежден съюзник в НАТО. Отделно, че на всички форуми, които са на различни институции в България, това се повтаря. Смятам, че оценката на генералния секретар на НАТО е най-меродавна.

Срещата на ниво държавни и правителствени ръководители на НАТО ще се проведе в периода 9 – 11 юли 2024 г. във Вашингтон, когато ще бъде отбелязана и седемдесет и петата годишнина от създаването на Алианса. Това придава допълнителна значимост на срещата и на ключовите решения, които ще бъдат взети на нея.

Основните теми от дневния ред са свързани с подкрепата за Украйна – укрепването на възпиращия и отбранителен потенциал на Алианса, и задълбочаване на партньорствата на НАТО със страните от Азиатско-тихоокеанския регион, Австралия, Нова Зеландия, Япония и Република Корея, както и с партньорите от южното направление.

По темата „Подкрепа за Украйна“ – позицията на България в подкрепа на Украйна се основава на последователните ни национални позиции и ангажименти, изразявани на различни нива и формати в Алианса, като единствен начин за гарантиране на траен мир в Европа. Тя се разработва от постоянната делегация на България в НАТО, Министерството на отбраната и Министерството на външните работи.

Политическата и практическата подкрепа за Украйна остава приоритет за България. Със седем решения на Народното събрание предоставяме широк спектър от мерки за подпомагане на Украйна – политически, военни, хуманитарни и възстановителни. Помощта се предоставя, без да бъдат нарушавани отбранителните способности на България.

Сред най-важните решения от Срещата на върха ще бъде създаването на един стабилен и предвидим механизъм за координиране на военната помощ и обучението на украинските въоръжени сили, който ще помогне на Украйна в нейната защита от руската агресия и ще повиши оперативната ѝ съвместимост. Това решение категорично не въвлича НАТО и България като страна във войната, а води до устойчиво подпомагане на Украйна в изконното ѝ право на самозащита.

България е за препотвърждаването на подкрепата на НАТО за Киев с военно-технически средства за обучение на личен състав извън територията на Украйна.

България последователно отстоява и позицията, че финансовият ангажимент в подкрепа на механизма следва да бъде основан на справедливо разпределение на тежестта между съюзниците, както и на обективна оценка на финансовия еквивалент на приноса в способности. Всички тези усилия следва да бъдат разглеждани като задълбочаване на интеграцията на Украйна в НАТО и като мост към бъдещото ѝ членство.

Следващата тема е „Възпиране и отбрана“ – успоредно с подкрепата на Украйна, която ще е водеща на Срещата на върха на НАТО във Вашингтон, съюзниците продължават усилията към по-нататъшно укрепване на възпиращите и отбранителните способности на източния фланг и увеличаване на технологичната и отбранителната индустриална база.

Страната ни подкрепя отбранителните планове на НАТО относно участие на съюзни сили в бойните групи на територията на съюзниците от източния фланг. Това засилва отбранителните способности на Алианса и допълнително гарантира колективната отбрана.

Трябва да запазим нивото на амбиция за изпълнение на решенията от Мадрид и Вилнюс и да гарантираме пълното ресурсно осигуряване на отбранителните планове, и да предприемем всички необходими мерки за тяхната изпълнимост. Това е ключов приоритет за България. Това е най-добрият начин да демонстрираме нашето единство и солидарност по отношение на възпирането и отбраната и споделянето на тежестите.

България е напълно ангажирана с укрепването на националната ни отбрана в рамките на колективната отбрана на НАТО и поставя фокус върху ускоряването на модернизацията на въоръжените сили в сухопътната, морската и въздушната област.

Споделяме напълно необходимостта от нарастване на разходите за отбрана предвид все по-нарастващите изисквания на отбранителните способности.

Ключов резултат от Срещата на върха трябва да бъде подновеният ангажимент за инвестиции в отбраната. Тази година България ще изпълни ангажимента си за увеличаване на разходите за отбрана до 2% от брутния вътрешен продукт – за 2024 г. той е 2,18% с перспектива да ги увеличим допълнително през следващите години.

Следващата тема е „Партньорства на Алианса“. По време на срещата във Вашингтон ще бъдат задълбочени и партньорствата на НАТО със страните от Азиатско-тихоокеанския регион, Австралия, Нова Зеландия, Япония и Южна Корея, както и с държавите от южното направление.

В контекста на отбелязването на двадесетата годишнина от членството на България в НАТО и седемдесет и петата годишнина от създаването на Алианса страната ни остава верен и надежден партньор за общата политика на сигурност на Северноатлантическия пакт. Благодаря Ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ РАЯ НАЗАРЯН: И аз Ви благодаря.

Господин Запрянов, искате ли да добавите нещо?