СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Благодаря, госпожо Председател.

Първо, уважаема госпожо Нинова, няма как с премиера да разсекретим позицията, тъй като тя се базира на секретни документи на НАТО. Реално ние в позицията коментираме не документи, които България е разработила, а които са разработени в Алианса, и съгласно Закона за класифицираната информация ние не сме разработчици на тези документи, затова сме се старали нивото на секретност на нашата позиция да бъде минимално ниско. Тя не съответства на „строго секретно“, което е в НАТО. Така че разбирам желанието да произведем явен документ, но това е невъзможно, тъй като ще нарушим Закона за класифицираната информация.

Също да отговоря и на уважаемите депутати, които са задали въпроса. Няма как ние от Министерството на отбраната да Ви представим и предоставим тези документи, тъй като те не са разработени. Аз не съм фактически автор на тези документи. Това са документи на НАТО. Вие можете да се запознаете в Регистратурата на Народното събрание както с позицията, така и да изискате всички тези документи при Вас. Те могат да бъдат изпратени от делегацията на Република България. Между другото, тези документи не се изпращат до всички ведомства, а само до ведомствата, които ги касаят. Тук е и изискването на българския Закон за защита на класифицираната информация „необходимо да се знае“. Например с въпросите на ядреното планиране в Министерството на отбраната са допуснати шест човека. Така че съжалявам, но грифът на документите – те са голям брой документи, не позволява да ги разсекретим.

Още едно съображение. Не е вярно, че българската позиция ще стане известна на света, тъй като заседанията на срещата на високо равнище са закрити, само в преамбюла на откриването присъстват медии, след което, когато държавните глави и ръководителите на делегации представят тези позиции, няма да има медии и те няма да бъдат коментирани. Те остават вътрешни за протокола на НАТО по отношение вземането на решения.

Доколкото на мен ми е поставена задача и въпроси от депутатите, трябва да доложа подготовката за предстоящата юбилейна среща на държавните и правителствените ръководители на страните – членки на НАТО, във връзка с проведеното заседание на Съвета на министрите на отбраната на 13 и 14 юни тази година. По време на срещата на министрите на отбраната на страните – членки на НАТО, която се проведе за времето от 13 до 14 юни 2024 г., дискусиите се проведоха изключително в контекста на продължаващата агресия на Русия срещу Украйна и подготовката на срещата на държавните и правителствените ръководители е планирана, както вече е обявено, да се проведе от 9 до 11 юли 2024 г. във Вашингтон.

Първостепенните теми бяха развитието на възпиращия и отбранителния потенциал на Алианса, в това число повишаване на отбранителния и индустриалния капацитет на страните членки, както и продължаването и засилването на оказваната помощ за Украйна.

Общо на тази среща бяха дискутирани 32 документа. На срещата разгледахме пакет документи, които според етапа на тяхното разработване и ниво одобрихме, утвърдихме или приехме като информация. Сред тях са документи, касаещи отбранителните планове на НАТО – няма как да ги опишем в явни документи, планирането и индустрията, подпомагането на Украйна в различни области, повишаването на устойчивостта на Алианса, иновационните технологии, хибридните влияния на трети страни, както и сътрудничеството на Европейския съюз и Африканския съюз.

По време на заседанието на Съвета НАТО – Украйна бяха обсъдени усилията за по-нататъшно увеличаване на подкрепата за Украйна, както и координирането на дейностите на НАТО и Европейския съюз за оказване на политическа и практическа подкрепа на страната.

Министърът на отбраната на Украйна господин Умеров представи актуална информация за агресивната война на Русия срещу Украйна, най-спешните потребности на страната, както и напредъка по отношение на реформите в областта на сигурността и отбраната. Съюзниците потвърдиха, че ще продължават да оказват помощ на страната. Те заявиха своето убеждение, че подкрепата за Украйна е също в интерес на нашата собствена сигурност.

Обсъдихме още ролята на НАТО при координирането и предоставянето на помощта и обучението за Украйна и предложението на генералния секретар на НАТО за многогодишен финансов ангажимент за страната.

Обединихме се около необходимостта от по-стабилна и предвидима институционализирана рамка за помощта и за осигуряването на по-предсказуема дългосрочна финансова подкрепа за Украйна.

По време на заседанието на Северноатлантическия съвет във формат 32 беше посочена първостепенната важност на изпълнението на отбранителните планове на НАТО. Тези планове са разработени в резултат на решенията от Мадрид и Вилнюс.

Други акценти в заседанието бяха сътрудничество с отбранителните индустрии и предлагането на план за действие за отбранително производство, който цели увеличаването на производствения капацитет, подобряване на оперативната съвместимост и подкрепа и развитие на трансатлантическата отбранителна и индустриална база.

Разгледахме още справедливото разпределение на тежести и отговорности и обсъдихме изпълнението на обновения ангажимент за инвестиции в отбраната, при който инвестирането на 2% от брутния вътрешен продукт в сектора е минималната основа, а не таван.

Постигнахме напредък по подготовката на решенията за предстоящата през юли Среща на върха във Вашингтон и съгласие по отношение на предоставянето на подкрепа за Украйна като един от основните приоритети на Алианса.

По време на заседанието на групата за ядрено планиране бяха приети документи в областта на ядреното планиране, като беше споделена важността на ядрените способности за възпиращия и отбранителния потенциал на Алианса.

По време на срещата направих изказвания по обсъжданите теми в рамките на заседанието на Съвета НАТО – Украйна и на заседанието на Северноатлантическия съвет. Изразените от мен позиции обхващат следните основни моменти: първо, националните приоритети в контекста на целия обхват на дейности на НАТО за повишаване на сигурността, включително увеличения съюзнически и отбранителен потенциал по източния фланг на Алианса и по-конкретно в региона на Черно море.

Второ, усилията, които страната ни полага за повишаването на отбранителния ни потенциал, в това число разходите за отбрана, които тази година са над 2% от брутния вътрешен продукт, и свързаното с тях изпълнение на Програмата за инвестициите в отбраната до 2032 г. на Република България, приета от Четиридесет и деветото народно събрание.

Трето, подкрепата за мерките в съюзен формат за увеличаване на отбранителния и индустриалния капацитет, както и за инструментите за дългосрочно и многонационално придобиване на способности, свързани с отбранителните планове и целите за способностите.

На следващо място – готовността на правителството на Република България и на Министерството на отбраната, базирайки се на решението на българския парламент и в рамките на неговия служебен характер, да продължи оказваната политическа, практическа и хуманитарна подкрепа за Украйна според възможностите на нашата страна.

Подкрепата ни за изготвяне на пакет с решения за предстоящата Среща на върха във Вашингтон за подпомагане на Украйна, както и важността на координиране на усилията между НАТО и Европейския съюз с цел постигане на синергичен ефект на различни инструменти за помощ и да се избегне всякакво дублиране.

Извън официалната програма на срещата участвах в отбелязването на 25 години от създаването на Консорциума на военните академии, институти за изследване на сигурността по Програмата „Партньорство за мир“, където беше подписана декларация за препотвърждаване на ангажимента на участващите страни към инициативата. В тази инициатива участват нашите висши учебни заведения. Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ РАЯ НАЗАРЯН: И аз Ви благодаря, господин Министър.

Госпожо Митева, желаете ли да предоставите предварителна информация? Не желаете. Добре, благодаря Ви.

Преминаваме към първия кръг от въпроси.

От групата на ГЕРБ-СДС – заповядайте, господин Гаджев.

ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА (ВЕЛИЧИЕ, от място): Процедура!

ПРЕДСЕДАТЕЛ РАЯ НАЗАРЯН: Заповядайте, госпожо Василева.

ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА (ВЕЛИЧИЕ): Благодаря Ви, госпожо Председател.

Взимам думата за процедура. Ще ми позволите обаче кратичка обосновка на процедурата, за да Ви стане ясно.

На 24 юни изпратих искане до служебния министър-председател и министър на външните работи господин Главчев и до министъра на отбраната господин Запрянов, с което помолих да ми бъдат предоставени около осем документа, като, забележете, във всеки документ, след като трябва да опазваме тайните на НАТО и не може да ми предоставите самия документ, аз съм поискала към всеки документ да ми предоставите заявените от съответния служебен министър на тази среща –на военния министър, на външните работи, съответните позиции и поети ангажименти от името на страната.

Така че, госпожо Председател, много Ви моля да напомните на министъра на отбраната разпоредбата на чл. 112 на Правилника, в която той няма право да отказва информация, дори тя да е с гриф „строго секретно“, на народен представител, още по-малко на заместник-председател на Народното събрание. Благодаря Ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ РАЯ НАЗАРЯН: И аз Ви благодаря.

Господин Гаджев, заповядайте.

ХРИСТО ГАДЖЕВ (ГЕРБ-СДС): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър-председател и служебен министър на външните работи, господин Министър на отбраната и госпожо Заместник-министър! Нека да уточним само малко неща. Бих искал да направя един коментар относно класифицираната информация. Народните представители имат достъп до национална класифицирана информация по принцип „необходимост да се знае“ – това е записано в Конституцията, но за достъп до класифицирана информация на ниво НАТО или на Европейския съюз съответно се издава по определен ред, който е описан в Правилника и в документите на Народното събрание. Така че нека да не спекулираме по това нещо, защото вече започваме да ставаме близки на вицове за Щирлиц.