КОСТАДИН КОСТАДИНОВ (ВЪЗРАЖДАНЕ): Благодаря Ви, господин Председател.

Отново голямо бързане. Вчера в 12,15 ч. това проекторешение е внесено в Деловодството и веднага в 2,15 ч., два часа по-късно, има заседание на Комисията по отбрана. Днес към края на работния ден, по-малко от 24 часа след това, вече имаме и заседание, което го гледаме в пленарната зала. Голямо бързане. Обикновено в България нещата се случват така – или когато има някаква брутална далавера, или когато някой от американското посолство натисне спусъка –  копчето, защото, като натиснеш спусъка, не е много приятно, тогава обикновено има и трупове след това.

В този случай очевидно става въпрос за втория случай – някой пак е натиснал копчето, може би защото нещата на фронта за украинската армийка не вървят добре и България, разбира се, трябва да се притече на помощ, защото, както беше казано тук от някой доморасъл и от евроатлантиците, късайки ризи, хвърчейки копчета от тази трибуна – ако не защитим Украйна, ние сме следващите.

Да видим какво пише в това решение обаче! Всъщност тук не става въпрос за България, тук става въпрос изцяло и единствено, за пореден път, за Украйна. Най-лошото от всичко е, че пълзящата окупация на страната ни, която върви вече от колко години – от 2004 г. насам, 19 години, става все по-силна и все по-голяма, е заплашителна. Защото вече освен американските войски, на наша територия се намират представителите на войските на още пет държави, уж съюзнически. А сега вече за наш срам ще имаме и представители на украинската армия. 

Най-интересното е, че в т. 7 пише, цитирам, че се „разрешава преминаването през и пребиваването на територията на Република България с цел обучение и подготовка на ротационен принцип на до 4 пехотни механизирани роти годишно с численост до 160 лица“. Обаче не се казва за колко години, тоест имаме до 160 човека, които могат да присъстват на територията на България –  не е ясно колко време обаче!

Иначе казано, с това решение тук ние позволяваме на една, слава богу, немного голяма част от украинската армия да се разполага на територията на България за постоянно. Защото, като нямаш срок, означава, че даваш разрешение за постоянно, завинаги,  вовеки веков – хайде, така да го кажем направо.

Между другото, има и друго нещо, което е интересно. В т. 4 –  тук не е чак толкова директно казано, защото се задължава Министерският съвет да проведе преговори с правителствата на съюзниците в НАТО за разполагане на съюзнически противовъздушни и брегови противокорабни ракетни комплекси за усилване на отбранителните способности на България. И тук нямаме срок!

Уважаеми сънародници, и тук нямаме срок! Не е много ясно колко дълго време! Както, между другото, не е много ясно какви точно ще бъдат нашите съюзници! Най-близкият ни съюзник, примерно да кажем – както се казва, буквално от другата страна на границата е Турция. Плюс това, като говорим за противокорабни ракетни комплекси, които да са брегови, ами, то другата натовска държава на територията на Черноморския басейн е Румъния, обаче тя не разполага с такива. Така че остава единствено и само Турция. Нали така! 

Означава ли това, че българското правителство ще покани турски военни части постоянно на територията на България? Защото тук също не става въпрос за ограничение, няма фиксирана дата! Означава ли това, че всъщност тук, както каза някой, ще се възстановява Османската империя? От ПП-ДБ го казаха.

И между другото, тук използвам повод да се обърна към уважавания професор Гечев. Господин Професоре, Вие говорихте няколко пъти, че тук, в залата, има еничари. Абсолютно не сте прав. Еничарите, за съжаление, са били нещастни християнски момчета, които са били насила откъснати от своите родители. Те са били насила ислямизирани, насила турцизирани, насила превърнати в роби на султана, насила са ставали част от неговата гвардия. Нито един еничар не е станал такъв доброволно. 

Обаче има една прослойка в османската армия, която се казва „спахии-християни“. Това са хора, военни християни, доброволно предали своята държава, доброволно включвали се в състава на османската армия срещу запазването на техните привилегии, техните земи – то тогава не е имало роби, техните крепостни селяни.

Така че тук в залата еничари, господин Професоре, няма. Вие не сте историк, затова няма как да го знаете. Тук има спахии-християни – хора, които доброволно се продали на чужди държави; хора, които доброволно, обслужвайки чужди национални интереси, доброволно продават и предават своята национална чест и достойнство. (Шум и реплики.)

Да продължим обаче с анализа на това престъпно решение. Тъй като тук не се говори за никакви срокове, както вече уточнихме, има още нещо, което е изключително притеснително, и то е, че не се говори за никакви пари. Николай Дренчев го каза преди малко, аз пак ще го повторя.

Това е един празен чек, пише следното в т. 1: „Република България да предостави на Република Украйна неизправни с отпаднала необходимост или наднормативни преносими зенитно-ракетни комплекси и зенитни ракети от различен тип, които да се ползват за подсилване на противовъздушната отбрана на Украйна.“ На каква стойност, колко, какъв тип? Нищо подобно не пише!

Това, което всъщност в момента даваме тук, е разрешение да унищожим Българската армия, да изпразним складовете, да оголим българския резерв, ако въобще такъв е останал след престъпниците, които управляват Армията и управляват Министерството на отбраната най-вече, защото в Армията все пак, за разлика от Министерството на отбраната, има професионалисти.

Така че реално тук говорим за едно решение, в което няма срокове и се предвижда абсолютно безсрочна окупация на държавата; говорим за окупация на България, включително вече от украинци, за наш срам, за бога! Говорим за решение, в което няма абсолютно никакви цифри и на практика позволява съвсем безконтролно да се унищожава българският отбранителен резерв.

И на последно място искам да кажа следното нещо: понеже имаше преди малко изказване от крушарския тигър, ставаше въпрос за това, че видите ли, нямало да има опасност, тя, войната, нямало да дойде тук и така нататък – ние ще си помагаме на Украйна, пък нямало война вече никъде и така нататък. 

За пореден път – за пореден път! – понеже, знаете ли, историята винаги се повтаря, но тя понякога се повтаря като фарс, а друг път като трагедия – за пореден път историята се повтаря, парадоксално се повтаря, почти по същото време, по което се е случило не в тази зала, а в истинското Народно събрание преди почти 82 години. 

На 14 декември 1941 г. от трибуната на Народното събрание Богдан Филов чете декларация за обявяване на война на правителството на Съединените щати и Великобритания.

Между другото, цар Борис III не е бил съгласен тогава с това нещо, и когато после му докладват, той казва на неговия съветник Сивов: „Поне да не бяха ръкопляскали“, защото има бурни аплаузи, каквито имаше и преди малко за ветото, между другото, пак. Всичко се повтаря, между другото. Но аз ще Ви кажа след малко какво ще се повтори и накрая, защото то, като си тръгне повторението, си върви докрай!

Тогава с бурни аплаузи и ръкопляскания се приема включването на България във Втората световна война. Вече откровено ние обявяваме война не на кого да е, а на Съединените американски щати и Великобритания. Когато представителите на все още неудушената и недоубита опозиция, защото по това време започват и убийства в буквалния смисъл на думата, по улиците, протестират и казват, че това заплашва България, че България ще бъде на страната на победените, че ще загубим войната. Богдан Филов казва: „Не се притеснявайте, това е една символична война. Никога няма да има война тук. Никой няма да дойде. – Защо? – Нас ще ни пази Великият Вермахт, ще ни пази Хитлер.“ Това са думите на Богдан Филов.
